Линиите на Наска представляват групи от геоглифи, големи линейни рисунки, които от разстояние изглеждат гравирани в повърхността на Земята в безводната Пампа Колорада („Цветната равнина“ или „Червената равнина“), северозападно от град Наска в южно Перу. Те се простират върху площ от близо 500 квадратни километра. Повечето от линиите на Наска са построени преди повече от 2000 години от хората от културата Наска (ок. 200 г. пр. н. е. – 600 г. сл. н. е.), въпреки че някои очевидно предхождат Наска и се считат за дело на по-ранната култура Паракас. Докато изображенията, датирани от Паракас, често приличат на хора и имат известна прилика с още по-ранни петроглифи в региона, обектите на линиите, направени от Наска, обикновено са растения и животни - като маймуна с дължина около 110 метра , косатка - 65 метра, птица, наподобяваща кондор - 135 метра, колибри - 50 метра, пеликан - 285 метра, паяк 46 метра и различни цветя, дървета и други растения, както и геометрични фигури, включително триъгълници, трапеци и спирали. Въпреки че се казва, че фигурите са практически неразгадаеми от нивото на земята, някои твърдят, че човек не може да разбере значението им, без да върви по това, което сега някои смятат за свещени пътеки.
От откриването им през 20-те години на миналия век, линиите са интерпретирани по различни начини, но значението им остава до голяма степен обвито в мистерия. Американският историк Пол Косок наблюдава линиите от самолет през 1941 г. и изказва хипотезата, че са начертани за астрономически цели. Мария Райхе, немски преводач, която прекарва години в изучаване на мястото и лобиране за запазването им заключава, че това е огромен астрономически календар и че някои от скиците на животни в него са моделирани след групи от звезди в нощното небе. През 1967 г. обаче американският астрофизик Джералд Хокинс не открива връзка между промените в небесните тела и дизайна на линиите на Наска. През 1997 г. международен екип от археолози, географи, археометристи и други формира проекта Наска-Палпа, за да документира и анализира линиите Наска и редица подобни фигури близо до град Палпа. Предположението на тази група е, че платформите, присъстващи в единия край на много от изображенията, разкриват техния церемониален процесионен характер. Това доказателство, заедно с наличието в една изкопана платформа на фрагменти от бодлива стрида (Spondylus), предполага религиозни церемонии, свързани с водата - което не е малко вероятно в този пустинен регион.
