БоливияЕзерото Титикака е най-голямото сладководно езеро в Южна Америка и най-високото от големите езера в света. Титикака е едно от най-древни езера на земята и се смята, че е на милиони години. Езерото Титикака се намира на 3 810 м над морското равнище и е разположено между Перу на запад и Боливия на изток. Перуанската част се намира в департамента Пуно, в провинциите Пуно и Уанкане. Покрива 8 300 квадратни километра и се простира в посока северозапад-югоизток на разстояние от 190 км. В най-широката си точка е широко 80 км. Тесния проток Тикуина разделя езерото на две водни тела. По-малкото, на югоизток, се нарича езерото Huinaymarca в Боливия и езерото Pequeño в Перу. Езерото Титикака се намира между хребетите на Андите в обширен басейн (58 000 квадратни километра площ), който обхваща по-голямата част от Алтиплано (Високото плато) на северните Анди. В покритата със сняг Cordillera Real на североизточния (боливийски) бряг на езерото някои от най-високите върхове в Андите се издигат на височина над 6 400 м. Нивото на Титикака варира сезонно и в продължение на цикъл от години.
Средната дълбочина на езерото е между 140 и 180 м., но дъното се накланя рязко към боливийския бряг, достигайки най-голямата си регистрирана дълбочина от 280 м край Ила Сото в североизточния ъгъл на езерото. Повече от 25 реки изпразват водите си в Титикака.
Има доказателства за непрекъснатото присъствие на човешко население в района на езерото: монументалните останки и както материалните, така и нематериалните елементи говорят за различни условия, използването на земята и нейното управление чрез специфични и изключителни културни прояви. Това доказателство показва постоянната връзка между човека и природата от древни дни и през дълъг период от време, който преминава от раждането и развитието на андските предиспански общества до наши дни. Езиците, обичаите, вярванията и художествените произведения, които са останали до наши дни, са доказателство за начина на живот и културните ценности с изключителна стойност, които характеризират жителите на езерото Уру и Такилено от остров Такиле, организирани в много силна общност и чието текстилно изкуство е едно от основните изражения повлияно от текстилното изкуство на древните Паракас, Наска, Вари и преди всичко Collas, група хора от предиспанските перуански планини на Андите. Езици, традиции, вярвания и обичаи се преплитат в различни форми на социална организация, цикли на социален живот, празници и ритуали, музика и танци и в опазването на свещени места, като езерото е най-свещеното, тъй като от водите му излизат основатели на цивилизацията на инките и империята.
